29.01.2010 от eola

тя беше балерина
живееше отсреща
на третия етаж
винаги държеше крака си високо вдигнат
и косата й беше стегната на опашка
гледахме се отдалече
тогава ми се струваше
че ми се усмихва
един ден не я видях
майка каза
че счупила прозореца с патерицата и скочила
нямала един крак
пораснах
но често виждам един гълъб да кръжи край прозореца ми

29.01.2010

детство

29.01.2010 от eola

детето държеше в шепата си синигер
от многото любов
го задуши
погребахме го под един бор
него ден всички бяхме леко тъжни
на другия ден намерихме таралеж в гората
имаше бодли
и никой не посмя да го вземе в ръце

29.01.2010

29.01.2010 от eola

романтиката е мъртва
когато крача в стъпките на града
и леко се подхлъзвам в ледените му улеи
забила поглед в следващата трапчинка
забила ток в следващото снежно око
гледайки с недоверие
с кристали по миглите и топящи се панделки в косите
умиращи красоти
спирали
точки
капки
капещи
в съзнанието ми
без да искам
и
ги изтривам пред входната врата
изтърсвам ги в антрето
на топло
преди да стигна до камината и всепоглъщащата й жажда
преди да сложа джезвето на котлона и
да потреперя от внезапния студ
обхванал сърцето ми
по навик

29.01.2010